Историята на гр. Созопол

Созопол е най-старият град на българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук възникнало в края на IV - III хил.пр.н.е. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда от бронзовата епоха.

В созополския залив са открити многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II - I хил.пр.н.е. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.

Градът израснал преди всичко като търговски и транзитнопристанищен център. Той поддържал активни политически и търговски връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и др. Търговското му влияние в Тракия се основавало на съюз с владетелите на Одриското царство на Траките, възникнало през V в. пр.н.е.

Свидетелство за значението на търговията и пристанището е котвата - емблема на града и неизменен знак върху монетите, които Аполония сече още от края на VI в. пр.н.е. Богатият град станал център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричали Аполония Магна (Велика).

Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време. Особен интерес с характерната си архитектура представляват созополските възрожденски къщи.